Далече
Една граница,наречена разстояние,
каква болка,колко разочарование?
Когато я преминеш, усещаш наслада,
а връщайки се,пак като в клада.
Някак си тъжен,безличен е този ден,
а утре може би ще бъде променен?
Тръпнеш ли за утрото?Тръпнеш ли за нощта?
Тръпнеш ли, когато те милвам и галя?
Тръпнеш ли, когато угасва свещта,
а аз отново я паля?
Днес просто изтръпвай,
а утре далече бъди и тихичко стъпвай.
Аз няма да чуя стъпките ти тихи,
глухи ще бъдат,и някак далечни,
но просто ще усетя чуствата бистри,
силни и някак си вечни.
каква болка,колко разочарование?
Когато я преминеш, усещаш наслада,
а връщайки се,пак като в клада.
Някак си тъжен,безличен е този ден,
а утре може би ще бъде променен?
Тръпнеш ли за утрото?Тръпнеш ли за нощта?
Тръпнеш ли, когато те милвам и галя?
Тръпнеш ли, когато угасва свещта,
а аз отново я паля?
Днес просто изтръпвай,
а утре далече бъди и тихичко стъпвай.
Аз няма да чуя стъпките ти тихи,
глухи ще бъдат,и някак далечни,
но просто ще усетя чуствата бистри,
силни и някак си вечни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радо Мотърников Всички права запазени
