11 февр. 2011 г., 13:38

Далече, далече... 

  Поэзия » Другая
1319 0 28

Далече, далече, през диви мъгли

и бясно препускащи спомени,

мойта душа, напоена в сълзи,

отказва да вдигне покрова си.

 

Далече, далече, през бури от лед

и вятърни мелници стихнали,

сърцето ми бяло, сърце на поет,

се лута, безславно притихнало.

 

Далече, далече, под рохка жарава

на устни, чертаещи дълги бразди,

една уморена любов не прощава

и вече отказва дори да боли.

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??