Далече, далече...
Далече, далече, през диви мъгли
и бясно препускащи спомени,
мойта душа, напоена в сълзи,
отказва да вдигне покрова си.
Далече, далече, през бури от лед
и вятърни мелници стихнали,
сърцето ми бяло, сърце на поет,
се лута, безславно притихнало.
Далече, далече, под рохка жарава
на устни, чертаещи дълги бразди,
една уморена любов не прощава
и вече отказва дори да боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Димитрова Все права защищены
