Далече, далече...
Далеч си, далече, толкоз далече,
а сякаш докосвам те с длан,
светът ми е пътя към тебе привечер
и в мисли стократно вървян.
По залези идвам, в очите ти плувам -
безкрайни морета от страст,
за капчица ласка невидим бленувам
и тихо се моля за нас.
Гласът ти не зная, а сякаш го чувам -
бликнал звънливо поток,
мечтая те нощем и с трепет целувам
в разрошен до плам диалог.
В косите се рея, в усмивка игрива
отпивам копнежи до грам
и питам се, питам, дали си щастлива,
какво ли за тебе не знам?
Далеч си, далече, красавице в нета,
а някак усещам те в мен,
прегръщам те нежно и в кротост заспивам -
до утре, към теб устремен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
