Далечна любов
една чиста любов...
Те бяха толкова далеч...
Момичето обичаше момчето,
но то дали разбра...
Тя беше така влюбена в него.
Навсякъде виждаше неговото
лице изпълнено с нежност,
сънуваше онези сладки мигове,
когато той докосваше устните и.
Тогава се намеси Тя - другата.
С какво беше различна от нея?!
Беше по-близо до него...
Можеше да му даде всичко,
което момичето не можеше...
Натъжена,през тази чудна вечер,
на брега на вълшебната река,
с красиви разплакани очи,
стоеше и си представяше как
те - двамата сега стоят заедно...
Каза си че няма да има смисъл
да живее без него,
но какво можеше да направи,
за да си го върне,
за да бъде с него? - Нищо.
Тогава тя стана и се пребра в къщи,
където върху снежно бели листи
започна да излива злочестата си съдба,
затова, че го обичаше,
а вече беше късно, за да му го каже...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимс Все права защищены
