15 дек. 2008 г., 08:44

Далечна любов

856 0 3
Едно момиче и едно момче,
една чиста любов...
Те бяха толкова далеч...
Момичето обичаше момчето,
но то дали разбра...

Тя беше така влюбена в него.
Навсякъде виждаше неговото
лице изпълнено с нежност,
сънуваше онези сладки мигове,
когато той докосваше устните и.

Тогава се намеси Тя - другата.
С какво беше различна от нея?!
Беше по-близо до него...
Можеше да му даде всичко,
което момичето не можеше...

Натъжена,през тази чудна вечер,
на брега на вълшебната река,
с красиви разплакани очи,
стоеше и си представяше как
те - двамата сега стоят заедно...

Каза си че няма да има смисъл
да живее без него,
но какво можеше да направи,
за да си го върне,
за да бъде с него? - Нищо.

Тогава тя стана и се пребра в къщи,
където върху снежно бели листи
започна да излива злочестата си съдба,
затова, че го обичаше,
а вече беше късно, за да му го каже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...