Dec 15, 2008, 8:44 AM

Далечна любов

  Poetry » Love
858 0 3
Едно момиче и едно момче,
една чиста любов...
Те бяха толкова далеч...
Момичето обичаше момчето,
но то дали разбра...

Тя беше така влюбена в него.
Навсякъде виждаше неговото
лице изпълнено с нежност,
сънуваше онези сладки мигове,
когато той докосваше устните и.

Тогава се намеси Тя - другата.
С какво беше различна от нея?!
Беше по-близо до него...
Можеше да му даде всичко,
което момичето не можеше...

Натъжена,през тази чудна вечер,
на брега на вълшебната река,
с красиви разплакани очи,
стоеше и си представяше как
те - двамата сега стоят заедно...

Каза си че няма да има смисъл
да живее без него,
но какво можеше да направи,
за да си го върне,
за да бъде с него? - Нищо.

Тогава тя стана и се пребра в къщи,
където върху снежно бели листи
започна да излива злочестата си съдба,
затова, че го обичаше,
а вече беше късно, за да му го каже...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...