25 нояб. 2006 г., 11:16

Далечната звезда 

  Поэзия
606 0 4
Taзи нощ в небето, звездици не блестят.
А исках, да зърна с поглед, поне една.
Видях я как проблесна  в светлина,
протегнах си ръката... а тя като стрела,
заби се във гръдтта ми. И заболя...
Просторът тъмен  над мен  се залюля.
Завиха тъжно ветровете,  не милваха,
а късаха плътта... Небето, като птица бяла,
обгърна ме с крила. И полетях...
от пепел жар, засвети във душата ми.
Онази там... далечната звезда, сега е тя...
и свети на небето, когато някому е тъжно.
Разказва притчи за живот, изпълнен със любов.
Когато ти е тъжно, поспри и нея погледни, 
ще те посипе с нежното вълшебство,
очите ти да бъдат  влюбени.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??