Taзи нощ в небето, звездици не блестят.
А исках, да зърна с поглед, поне една.
Видях я как проблесна в светлина,
протегнах си ръката... а тя като стрела,
заби се във гръдтта ми. И заболя...
Просторът тъмен над мен се залюля.
Завиха тъжно ветровете, не милваха,
а късаха плътта... Небето, като птица бяла,
обгърна ме с крила. И полетях...
от пепел жар, засвети във душата ми.
Онази там... далечната звезда, сега е тя...
и свети на небето, когато някому е тъжно. ...