ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ
ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ
(Акростих)
На Димитър Миланов – поет от с. Кладница,
пернишко
Далечните простори се губят във мъглата
И хребетите дремят със поглед уморен,
Мочурищата чезнат, помръкват езерата,
И бели пеликани изпращат тоя ден...
Там някъде прелита високо в небесата
Ъгловато ято в бакъра модросин,
Ранени жерави след него в тишината
Минават с вик протяжен във стреловиден клин.
И тънките тръстики им правят там поклони,
Линеят дървесата в угасващия ден,
А вятърът безмълвно листата златни рони,
Навред ги той разнася, печален и сломен.
Остава тишината сред тъжни кръгозори;
Вглъбена, необятна в далечните простори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Манов Все права защищены
