ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ

Емил (Емил Манов)
42 0

17 mar 2007, 14:32

Poesía

587 0 2

ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ

(Акростих)

На Димитър Миланов – поет от с. Кладница,

пернишко

Далечните простори се губят във мъглата

И хребетите дремят със поглед уморен,

Мочурищата чезнат, помръкват езерата,

И бели пеликани изпращат тоя ден...

Там някъде прелита високо в небесата

Ъгловато ято в бакъра модросин,

Ранени жерави след него в тишината

Минават с вик протяжен във стреловиден клин.

И тънките тръстики им правят там поклони,

Линеят дървесата в угасващия ден,

А вятърът безмълвно листата златни рони,

Навред ги той разнася, печален и сломен.

Остава тишината сред тъжни кръгозори;

Вглъбена, необятна в далечните простори...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.