ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ
(Акростих)
На Димитър Миланов – поет от с. Кладница,
пернишко
Далечните простори се губят във мъглата
И хребетите дремят със поглед уморен,
Мочурищата чезнат, помръкват езерата,
И бели пеликани изпращат тоя ден...
Там някъде прелита високо в небесата
Ъгловато ято в бакъра модросин,
Ранени жерави след него в тишината
Минават с вик протяжен във стреловиден клин. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация