Ilmatar (Изгубена)
10 0
3 июн. 2009 г., 17:32

Далечни светове 

  Поэзия
457 0 2

Когато мисля за  далечни светове,

те чувствам два пъти по-близък.

Макар че ти си студен и непристъпен

като ледената крепост,

в която живее твоята кралица.

До трона ù лежиш сломен

и чакаш тя да те погледне,

и устни с теб да приплете

в отровна целувка.

Всеки път ти губиш нова част

от своя чуден глас.

 

В очите ти има сянка

на отдавна изгубена надежда,

а те светят със същия блясък.

Макар че тя сърцето ти изтръгна,

в теб има дива сила,

неподвластна и на най-суровата зима.

Тя винаги ще се прокрадва в съня ти

и ще превзема всяка мисъл,

а аз като самотна птичка,

с криле, ранени от бодливи тръни,

ще падна и в мъки ще загина.

 

Когато мисля за далечни светове,

те чувствам два пъти по-близък.

Куршум, забит в мен,

защото ти ще си останеш

разкъсващ кървав изстрел.

© Изгубена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??