Далечни светове
Когато мисля за далечни светове,
те чувствам два пъти по-близък.
Макар че ти си студен и непристъпен
като ледената крепост,
в която живее твоята кралица.
До трона ù лежиш сломен
и чакаш тя да те погледне,
и устни с теб да приплете
в отровна целувка.
Всеки път ти губиш нова част
от своя чуден глас.
В очите ти има сянка
на отдавна изгубена надежда,
а те светят със същия блясък.
Макар че тя сърцето ти изтръгна,
в теб има дива сила,
неподвластна и на най-суровата зима.
Тя винаги ще се прокрадва в съня ти
и ще превзема всяка мисъл,
а аз като самотна птичка,
с криле, ранени от бодливи тръни,
ще падна и в мъки ще загина.
Когато мисля за далечни светове,
те чувствам два пъти по-близък.
Куршум, забит в мен,
защото ти ще си останеш
разкъсващ кървав изстрел.
© Изгубена All rights reserved.
