4 сент. 2015 г., 14:03  

Дали?

720 1 12

                      ДАЛИ?

 

 

Ако достигна някак си небето

и там разпръсна своите мечти,

ако във мен остане си детето

дали ще виждам хора по-добри!?


Ако си взема къс от синевата

и там добавя своите сълзи,

ще заблестят ли, както капчици в тревата?

Ще се превърнат ли в безброй звезди?


Ако от себе си оставя под небето

и миговете се превърнат в тишина,

дали ще имам пак любов в сърцето,

която с радост да раздавам на света!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...дойдох,видях и се докоснах до душата ти поетична!
  • Руми, стихът ти ме накара да се почувствам като дете, което гледа със светналите си от щастие очи, и даже не се пита "Дали"...А просто раздава от себе си, и то всичко...Прекрасен стих мила! Поздрави и прегръдки от мен
  • "Ако достигна някак си небето
    и там разпръсна своите мечти,
    ако във мен остане си детето
    дали ще виждам хора по-добри!?"

    ... магически стих...
  • Благодаря ви, Фреди, Велин, Васе!
    Топлото ви отношение ме радва! Имайте една прекрасна нова седмица!
  • Колкото оставиш, толкова любов и ще получиш! Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...