20 июн. 2009 г., 22:58

Дали

680 0 6

                                                    "Затова ние не отпадаме духом; макар външният

                                                     ни  човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден

                                                      се подновява."

                                                                                          2 Кор. 4:16

 

 

 

                                             Дали

 

 

                           Дали ще разпилея напразно,

 

                            макар и с грижа

 

                            и със страдание,

 

                            и малкото външна обич,

 

                            която ми е останала?

 

                           Дали ще съм

 

                           почти без любов?

 

                           Това, ако се случи,

 

                           дали ще зная,

 

                           че ме е имало,

 

                           че още ме има?...

 

                           Да, ще зная,

 

                           и ще се надявам

 

                           и вече твърдо вярвам,

 

                           че душата ми е вечна,

 

                           че тя състои се

 

                           от частица

 

                           неугасваща любов,

 

                           която е и твоя

 

                           и на всички,

 

                            които

 

                           не я отхвърлят.

 

 

 

 

 

 

                                              20.6.2009 г.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=hTScilnHJJo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...