20 июн. 2009 г., 22:58

Дали

683 0 6

                                                    "Затова ние не отпадаме духом; макар външният

                                                     ни  човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден

                                                      се подновява."

                                                                                          2 Кор. 4:16

 

 

 

                                             Дали

 

 

                           Дали ще разпилея напразно,

 

                            макар и с грижа

 

                            и със страдание,

 

                            и малкото външна обич,

 

                            която ми е останала?

 

                           Дали ще съм

 

                           почти без любов?

 

                           Това, ако се случи,

 

                           дали ще зная,

 

                           че ме е имало,

 

                           че още ме има?...

 

                           Да, ще зная,

 

                           и ще се надявам

 

                           и вече твърдо вярвам,

 

                           че душата ми е вечна,

 

                           че тя състои се

 

                           от частица

 

                           неугасваща любов,

 

                           която е и твоя

 

                           и на всички,

 

                            които

 

                           не я отхвърлят.

 

 

 

 

 

 

                                              20.6.2009 г.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=hTScilnHJJo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...