20 июн. 2009 г., 22:58

Дали

686 0 6

                                                    "Затова ние не отпадаме духом; макар външният

                                                     ни  човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден

                                                      се подновява."

                                                                                          2 Кор. 4:16

 

 

 

                                             Дали

 

 

                           Дали ще разпилея напразно,

 

                            макар и с грижа

 

                            и със страдание,

 

                            и малкото външна обич,

 

                            която ми е останала?

 

                           Дали ще съм

 

                           почти без любов?

 

                           Това, ако се случи,

 

                           дали ще зная,

 

                           че ме е имало,

 

                           че още ме има?...

 

                           Да, ще зная,

 

                           и ще се надявам

 

                           и вече твърдо вярвам,

 

                           че душата ми е вечна,

 

                           че тя състои се

 

                           от частица

 

                           неугасваща любов,

 

                           която е и твоя

 

                           и на всички,

 

                            които

 

                           не я отхвърлят.

 

 

 

 

 

 

                                              20.6.2009 г.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=hTScilnHJJo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...