20.06.2009 г., 22:58

Дали

685 0 6

                                                    "Затова ние не отпадаме духом; макар външният

                                                     ни  човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден

                                                      се подновява."

                                                                                          2 Кор. 4:16

 

 

 

                                             Дали

 

 

                           Дали ще разпилея напразно,

 

                            макар и с грижа

 

                            и със страдание,

 

                            и малкото външна обич,

 

                            която ми е останала?

 

                           Дали ще съм

 

                           почти без любов?

 

                           Това, ако се случи,

 

                           дали ще зная,

 

                           че ме е имало,

 

                           че още ме има?...

 

                           Да, ще зная,

 

                           и ще се надявам

 

                           и вече твърдо вярвам,

 

                           че душата ми е вечна,

 

                           че тя състои се

 

                           от частица

 

                           неугасваща любов,

 

                           която е и твоя

 

                           и на всички,

 

                            които

 

                           не я отхвърлят.

 

 

 

 

 

 

                                              20.6.2009 г.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=hTScilnHJJo

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...