20.06.2009 г., 22:58

Дали

677 0 6

                                                    "Затова ние не отпадаме духом; макар външният

                                                     ни  човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден

                                                      се подновява."

                                                                                          2 Кор. 4:16

 

 

 

                                             Дали

 

 

                           Дали ще разпилея напразно,

 

                            макар и с грижа

 

                            и със страдание,

 

                            и малкото външна обич,

 

                            която ми е останала?

 

                           Дали ще съм

 

                           почти без любов?

 

                           Това, ако се случи,

 

                           дали ще зная,

 

                           че ме е имало,

 

                           че още ме има?...

 

                           Да, ще зная,

 

                           и ще се надявам

 

                           и вече твърдо вярвам,

 

                           че душата ми е вечна,

 

                           че тя състои се

 

                           от частица

 

                           неугасваща любов,

 

                           която е и твоя

 

                           и на всички,

 

                            които

 

                           не я отхвърлят.

 

 

 

 

 

 

                                              20.6.2009 г.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=hTScilnHJJo

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...