24 мая 2011 г., 20:43

Дали?

551 0 1
"Дали?"
Очите си потърсих във калта,
но не можах във тъмното да ги открия,
защо ли в гибелната сянка на греха
опитах се от себе си аз да ги скрия?

И пипнешком, със пръсти вкочанени,
сам диря път в гората от лица,
ала ръцете си отдръпвам омърсени
от злите им, покварени сърца.

Езици, като хищни остриета във плътта,
оставят в мене кървави следи,
но знам - прегръдката студена на Смъртта
навеки ще ги заличи...
Покоят е в последното дихание.
Дали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...