Ще се смаля от дългото очакване,
в страха си ще се сгуша в твоята длан,
душата ми със надпис „до поискване"
дали ще я потърсиш скоро сам?
И как ще мога болна от (не) знаене
да разчета във твоите очи,
че има между искане и можене
местенце с име „само аз и ти".
И във разкривените междуредия,
където в мрака тихото боли,
дали ще може скритото послание
в едно да слее нашите души?