Ще се смаля от дългото очакване,
в страха си ще се сгуша в твоята длан,
душата ми със надпис „до поискване"
дали ще я потърсиш скоро сам?
И как ще мога болна от (не) знаене
да разчета във твоите очи,
че има между искане и можене
местенце с име „само аз и ти".
И във разкривените междуредия,
където в мрака тихото боли,
дали ще може скритото послание
в едно да слее нашите души?
© Ирена Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
