Ще се смаля от дългото очакване,
в страха си ще се сгуша в твоята длан,
душата ми със надпис „до поискване"
дали ще я потърсиш скоро сам?
И как ще мога болна от (не) знаене
да разчета във твоите очи,
че има между искане и можене
местенце с име „само аз и ти".
И във разкривените междуредия,
където в мрака тихото боли,
дали ще може скритото послание
в едно да слее нашите души?
© Ирена Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
