Дали, когато станем възрастни
ще спрем да се вълнуваме от изгрева?
Дали ще се подсмихваме след младите
и ще твърдим, че тъй не може?
Дали ще дремем кротко върху пейката,
унесени от късното ни слънце?
Дали ще спорим с някого разпалено
за туй, що правилно е или грешно?
Дали, запътени към залеза,
след лудата ни неспокойна младост,
ще можем да си спомним за
лятото... във облака… забравено...
© Дора Павлова Все права защищены