Дали, когато станем възрастни
ще спрем да се вълнуваме от изгрева?
Дали ще се подсмихваме след младите
и ще твърдим, че тъй не може?
Дали ще дремем кротко върху пейката,
унесени от късното ни слънце?
Дали ще спорим с някого разпалено
за туй, що правилно е или грешно?
Дали, запътени към залеза,
след лудата ни неспокойна младост,
ще можем да си спомним за
лятото... във облака… забравено...
© Дора Павлова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
