Дали да те събудя
Дали да те събудя... не, не искам
в мига, във който търсиш ме в небето
и в синьото на прилива разплискан,
и в тайния копнеж на ветровете.
Да ме сънуваш искам, моя ласка,
и в утринна роса да ме превръщаш,
да ме рисуваш в пролетните краски
и пак омайно в себе да ме връщаш.
И ти за мен единствен да останеш,
спасение от болка и злокоба,
усмивката на ручея кристален,
любовта, дарена ми от Бога...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
