30 нояб. 2008 г., 09:01  

Дали е невъзможна любовта ни?

1.8K 1 16

Дали е невъзможна любовта ни?
В живота няма нищо невъзможно.
Повярвай ми, през дни и разстояния,
аз пак ще стопля твоя сън тревожен!

 

Във кратък, луд порой ще се превърна.
С безбройни, топли капчици дъждовни,
по плещите ти, дълго непрегърнати,
ще се разливам нежно и гальовно.

 

Със вятъра край теб ще лъкатуша,
косaтa ти немирно ще разроша.
А после до сърцето ще се сгуша,
до него, без да знаеш, ще ме носиш.

 

В нощта след туй, в самотната ти стая,
безшумно, като сянка ще проникна,
във унеса на сънната омая,
трепереща и боса ще притихна.

 

Тогава ти, познал във тъмнината
извивките на голото ми тяло,
в съня си ще ме любиш без остатък,
тъй, както с тебе сме мечтали.

 

И двама във съня ти ще докажем,
че може да я има любовта ни,
че пет пари за нас не значат даже
тук някакви си дни и разстояния.

 

На сутринта, когато се събудиш
и тялото ти тръпне от милувки,
а устните горят, недей се чуди -
следа е туй от моите целувки
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Вергова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом вярваш всичко е възможно, не само в сънищата.
  • любовта не познава страха,за нея няма пречки и прегради,когато я има и е истинска.Щастливи са тези хора,които са силни и верни на себе си,слушайки сърцето си.
  • Тези думи и мисли,този копнеж,тази страст и оттдаденост ,ако никога не сте ги чували драги мъже,значи напразно сте живяли!
    Мисля,че това стихотворение е олицетворение на женското начало у хората! Поклон пред таланта ти,мила!
  • Благодаря ти, Цвети!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...