30.11.2008 г., 9:01  

Дали е невъзможна любовта ни?

1.8K 1 16

Дали е невъзможна любовта ни?
В живота няма нищо невъзможно.
Повярвай ми, през дни и разстояния,
аз пак ще стопля твоя сън тревожен!

 

Във кратък, луд порой ще се превърна.
С безбройни, топли капчици дъждовни,
по плещите ти, дълго непрегърнати,
ще се разливам нежно и гальовно.

 

Със вятъра край теб ще лъкатуша,
косaтa ти немирно ще разроша.
А после до сърцето ще се сгуша,
до него, без да знаеш, ще ме носиш.

 

В нощта след туй, в самотната ти стая,
безшумно, като сянка ще проникна,
във унеса на сънната омая,
трепереща и боса ще притихна.

 

Тогава ти, познал във тъмнината
извивките на голото ми тяло,
в съня си ще ме любиш без остатък,
тъй, както с тебе сме мечтали.

 

И двама във съня ти ще докажем,
че може да я има любовта ни,
че пет пари за нас не значат даже
тук някакви си дни и разстояния.

 

На сутринта, когато се събудиш
и тялото ти тръпне от милувки,
а устните горят, недей се чуди -
следа е туй от моите целувки
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом вярваш всичко е възможно, не само в сънищата.
  • любовта не познава страха,за нея няма пречки и прегради,когато я има и е истинска.Щастливи са тези хора,които са силни и верни на себе си,слушайки сърцето си.
  • Тези думи и мисли,този копнеж,тази страст и оттдаденост ,ако никога не сте ги чували драги мъже,значи напразно сте живяли!
    Мисля,че това стихотворение е олицетворение на женското начало у хората! Поклон пред таланта ти,мила!
  • Благодаря ти, Цвети!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...