andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
23 февр. 2008 г., 08:27

Дали... или... 

  Поэзия » Юмористическая
904 1 11
                                                                        

                                                                                         "Ако някой срещне някой

                                                                                          в цъфналата ръж

                                                                                          и целуне този някой

                                                                                          някого веднъж,

                                                                                          то нима ще знае всякой

                                                                                          де, кога веднъж

                                                                                          някога целувал някой

                                                                                          в цъфналата ръж?"

                                                                                                             Робърт Бърнс

 

 

На среща съм. С колегата. От другия отдел.

Посреща ме, облечен като на Клайн модел.

В ръцете стиска рози - червено кадифе...

"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."

Подава ми букета. Сащисана мълча.

Поглеждам го различно - с очите на жена.

Краката ми омекват, но здраво се държа.

А, бе, нали съм дружка и кака? Как така!?

Завиваме зад ъгъла. Уж бИло кафене...

Избира най-далечното и тъмно сепаре.

Предлага да вечеряме. Това не е било!

Все службата обсъждахме и все по същество.

От месеци се срещахме - през седмица, през две.

С кафето лаф да става и беше ни добре.
Служебните неволи обсъждахме до час.

Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.

Но тази вечер странна е, по-странна отпреди.

Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.

Говори той за връзките, най-старите в света,

за мъжката позиция, дори за възрастта...

Аз съм жената с опита, житейски при това,

обърквал той посоките и търсел мъдростта.

На улава са правя, че днес не съм в кондиция.

Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.

"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,

една си е посоката... А аз не съм дете.

Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!

Загубила дар слово кат' статуя мълча.

Наздравицата, първата, е вдигната за нас,

а аз се назландисвам и пак си правя пас.

"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.

Такава връзка с какичка е истински барут."

Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.

И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...

Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.

Пред входа като слезна, въх, как да се държа?

Зарових си във чантата за ключовете пусти -

така избегнах срещата със неговите устни.

Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,

омекнала от виното... Разминах се на косъм...

Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:

- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...

 

Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.

Дали пък утре вечер да не подходя творчески???

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??