23.02.2008 г., 8:27

Дали... или...

1.1K 1 11
                                                                        

                                                                                         "Ако някой срещне някой

                                                                                          в цъфналата ръж

                                                                                          и целуне този някой

                                                                                          някого веднъж,

                                                                                          то нима ще знае всякой

                                                                                          де, кога веднъж

                                                                                          някога целувал някой

                                                                                          в цъфналата ръж?"

                                                                                                             Робърт Бърнс

 

 

На среща съм. С колегата. От другия отдел.

Посреща ме, облечен като на Клайн модел.

В ръцете стиска рози - червено кадифе...

"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."

Подава ми букета. Сащисана мълча.

Поглеждам го различно - с очите на жена.

Краката ми омекват, но здраво се държа.

А, бе, нали съм дружка и кака? Как така!?

Завиваме зад ъгъла. Уж бИло кафене...

Избира най-далечното и тъмно сепаре.

Предлага да вечеряме. Това не е било!

Все службата обсъждахме и все по същество.

От месеци се срещахме - през седмица, през две.

С кафето лаф да става и беше ни добре.
Служебните неволи обсъждахме до час.

Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.

Но тази вечер странна е, по-странна отпреди.

Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.

Говори той за връзките, най-старите в света,

за мъжката позиция, дори за възрастта...

Аз съм жената с опита, житейски при това,

обърквал той посоките и търсел мъдростта.

На улава са правя, че днес не съм в кондиция.

Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.

"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,

една си е посоката... А аз не съм дете.

Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!

Загубила дар слово кат' статуя мълча.

Наздравицата, първата, е вдигната за нас,

а аз се назландисвам и пак си правя пас.

"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.

Такава връзка с какичка е истински барут."

Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.

И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...

Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.

Пред входа като слезна, въх, как да се държа?

Зарових си във чантата за ключовете пусти -

така избегнах срещата със неговите устни.

Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,

омекнала от виното... Разминах се на косъм...

Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:

- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...

 

Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.

Дали пък утре вечер да не подходя творчески???

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...