10 дек. 2008 г., 20:08

Дали има рай

1.2K 0 5

Няма вече за кого стихотворения да пиша,

нямам вече чувства, които да опиша.

Няма за кого да съществувам

и вече от нищо не се вълнувам.

Останах само аз

стихотворение да пиша в този късен час,

и за какво го пиша, аз не знам,

като няма на кого да го предам.

Няма я вече оная,

за която ден и нощ мечтая.

Няма я вече оная, която

влюбен в нея бях, когато

с поглед нежен ме плени

и накара моето сърце да си въобрази,

че любовта съществува,

... че сърцето ми вълнува.

Защо всичко на този свят е една скапана лъжа,

питам се къде е рая на Господа сега.

Защо сам не слезе на земята

и да види как стоят нещата,

да види има ли надежда,

към която човека да поглежда,

да го питам къде е любовта,

която щяла да спаси света,

да види, че нищо не е останало на този свят,

че всъщност това не е земята, а същински ад.

Да видим ще може ли от ада... рай да направи,

или отново земята в лъжи ще се удави,

в които отново всеки ще повярва

и без това на човека малко му трябва,

и той отново ще мисли, че е щастлив

в този скапан свят лъжлив.

Докога ли това ще се повтаря

и кога ще дойде на земята рая?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки край е начало на нещо ново, животът е монета - от едната страна е Ада,а от другата - Рая,но единствено от нас зависи от коя ще го погледнем. Поздравления за написаното!
  • хареса ми.
  • Много е готино, пожелавам ти същата изпепеляваща любов, за която пишеш!
  • Когато Любовта завладее сърцето ти!
    Поздрави!
  • Ще дойде, но въпросът е кой ще влезе в него

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...