10 dic 2008, 20:08

Дали има рай

1.2K 0 5

Няма вече за кого стихотворения да пиша,

нямам вече чувства, които да опиша.

Няма за кого да съществувам

и вече от нищо не се вълнувам.

Останах само аз

стихотворение да пиша в този късен час,

и за какво го пиша, аз не знам,

като няма на кого да го предам.

Няма я вече оная,

за която ден и нощ мечтая.

Няма я вече оная, която

влюбен в нея бях, когато

с поглед нежен ме плени

и накара моето сърце да си въобрази,

че любовта съществува,

... че сърцето ми вълнува.

Защо всичко на този свят е една скапана лъжа,

питам се къде е рая на Господа сега.

Защо сам не слезе на земята

и да види как стоят нещата,

да види има ли надежда,

към която човека да поглежда,

да го питам къде е любовта,

която щяла да спаси света,

да види, че нищо не е останало на този свят,

че всъщност това не е земята, а същински ад.

Да видим ще може ли от ада... рай да направи,

или отново земята в лъжи ще се удави,

в които отново всеки ще повярва

и без това на човека малко му трябва,

и той отново ще мисли, че е щастлив

в този скапан свят лъжлив.

Докога ли това ще се повтаря

и кога ще дойде на земята рая?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки край е начало на нещо ново, животът е монета - от едната страна е Ада,а от другата - Рая,но единствено от нас зависи от коя ще го погледнем. Поздравления за написаното!
  • хареса ми.
  • Много е готино, пожелавам ти същата изпепеляваща любов, за която пишеш!
  • Когато Любовта завладее сърцето ти!
    Поздрави!
  • Ще дойде, но въпросът е кой ще влезе в него

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...