31 мар. 2008 г., 14:22

Дали ще ми простят?!

979 0 14

Очите им, ще мога ли да ги забравя?!
Очи на влюбен и разлюбен мъж.
Очи, събрали в себе си безкрая,
обичали в живота си веднъж.

 

Сълзите им, ще мога ли да ги поправя?
Сълзи - преливащи реки, пресъхнали мечти.
В очите им ще мога ли да се удавя?
Дали ще ми простят, че с тях се мия?
Ах, дали?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На ангел като теб няма човек,който неби простил
  • Очите не забравят,не прощават,изкарват захвърлените,изгубени чувства на показ.

    Очите им, ще мога ли да ги забравя?!
    Очи на влюбен и разлюбен мъж.

    Харесва ми творбата ти,идеята е добра.

  • Хубав, но тъжен стих, Тединка!

    Честит Рожден Ден, мила! Желая ти всичко, за което мечтаеш да ти се сбъдне, да обичаш с цялата си душа и да бъдеш много обичана!
  • Ще ти простят!.. Защото си ПриЗнаваш!
  • Коментарите ви ме трогват!!!Благодаря!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....