4 апр. 2011 г., 08:12

Дали ще помни времето...

2.7K 0 33


Дали ще помни времето

взаимността неизживяна?

От болката заченати,

превърнахме се в неми рани.


От пръсти недокоснати,

замряха стенещите струни.

И тлеещи - въпросите

потънаха в пустинни дюни...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!...
  • Браво !



  • "Дали ще помни времето

    взаимността неизживяна?

    От болката заченати,

    превърнахме се в неми рани."
    ..................................................
    Много силен стих, оригинален и докосващ сърцето!
    Благородно ти завиждам, Вилдан, за таланта да
    пишеш толкова хубави стихове, с малко думи много
    казваш, стиховете ти остават завинаги в сърцето
    на този, който ги чете с актуалното си послание, което мъдро
    ни напомня, че животът е кратък миг, затова трябва да си
    прощаваме и да се обичаме, трябва да изхвърлим дребнавата
    светска суета, завистта, гордостта и отмъстителната омраза на
    боклука, да бъдем с добри сърца и да се радваме на всеки миг
    от живота, защото всички сме гости на на този свят...
    Поздрави за прекрасната поетеса! БЪДИ!




  • Прегръдка, Вили*!
  • Благодаря ви!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...