4.04.2011 г., 8:12

Дали ще помни времето...

2.7K 0 33


Дали ще помни времето

взаимността неизживяна?

От болката заченати,

превърнахме се в неми рани.


От пръсти недокоснати,

замряха стенещите струни.

И тлеещи - въпросите

потънаха в пустинни дюни...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!...
  • Браво !



  • "Дали ще помни времето

    взаимността неизживяна?

    От болката заченати,

    превърнахме се в неми рани."
    ..................................................
    Много силен стих, оригинален и докосващ сърцето!
    Благородно ти завиждам, Вилдан, за таланта да
    пишеш толкова хубави стихове, с малко думи много
    казваш, стиховете ти остават завинаги в сърцето
    на този, който ги чете с актуалното си послание, което мъдро
    ни напомня, че животът е кратък миг, затова трябва да си
    прощаваме и да се обичаме, трябва да изхвърлим дребнавата
    светска суета, завистта, гордостта и отмъстителната омраза на
    боклука, да бъдем с добри сърца и да се радваме на всеки миг
    от живота, защото всички сме гости на на този свят...
    Поздрави за прекрасната поетеса! БЪДИ!




  • Прегръдка, Вили*!
  • Благодаря ви!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...