В този свят препущат шеметни мигове,
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време,
с решетки ограждат крилати мечти,
в бездънната улица отново нахлува
студ, мрачна мисъл и лъжи.
В този свят всичко се случва,
но къде да отида? Къде да отида?
В странно безвремие страстта се пречупва,
да мечтая красиво... не смея дори.
Над мене надвиснал е страшен таван,
едва ли скоро през него ще мина,
на волята дърпам най-здравия край,
но дали ще премина? Ще премина – нали?
© Миночка Митева Все права защищены