Дали ще те дочакам…

Дали ще те дочакам аз в утрото на днешната зора,

дали ще дойдеш, аз не знам...

Но знам, че в мене още тлее обич  неугасима там.

Ще минат дни, а може би години,

ще се завъртят като хала времена;

и залеза на всяка вечер ще гледам в самота...

Напомнящо за миг безкраен в тихата тъма,

сякаш зад мене има някой, който ще ми подаде ръка.

Обръщам се с надежда пълна аз назад,

но в стаята няма и помен от тебе, само хлад.

Бликва струя от сърцето в тая тишина

и  една сълза гореща се стича по лицето в здрача на тихата нощна тъма.

Как бих искала да бъдеш тук сега,

ала това е мит за моята душа;

легенда стара, древна за любовта,

която аз така и нивга не изпитах досега.

Но ти не знаеш тая моя тайна,

скрита в дебрите на моята душа,

защото не реши  се ти да знаеш нищо от това.

Разминахме се двама, просто ей така,

и тръгна всеки пътя си да търси...

Ала аз все още  чакам на тоз кръстопът,

с надежда скрита в мечтата, че ти си моят път.

Боли, но по-добре да вярваш,  да обичаш,

отколкото скрит в сянка на мъглата  пак да тичаш.

Реши си ти, но знай, че живот веднъж се живей

и обичта е нещо, що цял живот те грей.

Не се крий ти зад маска на фалш и на смях,

а покажи се,  погледни ме без страх.

Тогаз  ще бъдеш някой, разбери...

Защото да обичаш значи  да имаш мечти.