Дали сме обич
По перваза на този живот мисли влачим…
като старо палто със якичка от радост.
Със обувки – вини, от калта натежали,
дъвчим дъвка от вечно жадувана младост
Във портфейла душевен сме скътали чувства,
от онези безценните – със печати от устни.
Жаждата ни причаква с очи – кръстопъти:
просякиня на мигове, дрипава от присъди…
Страховете ни – кучета, лаещи в мрака…
недоволно скимтят, ако молим се с вяра
и с надежда, преминала трудни закони,
ако в скрита мечта вдъхновения гоним…
Ако чака ни някой, премръзнал и плачещ,
спънал се във сълза, като в знак от съдбата…
и го стоплим с прегръдка, със дума, със огън…
не напразно живели сме – дали сме обич...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
