3 окт. 2009 г., 22:45

Дали съдбата и мен ще погали?

931 0 3

Животът ми е омагьосан кръг

и в него се въртя обезумяла.

Където ида ми подлагат прът

и срещам само болка и раздяла.

 

Събуждам се с надежда всеки ден,

но после съм отново обезверена,

защото светът е зъл и студен...

човешка злоба, нечовешки студена!

 

Все пак вярвам в светлия час,

когато съдбата и мен ще погали.

Неуморно, безкрайно се боря аз

за своите дребни, човешки идеали.

 

Моля се Господ да чуе молбата ми.

Да каже: "Стига, дотук бяха тъжните дни!

Ето ти обич и сила! Ето ръката ми!

По пътя широк напред гордо тръгни!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....