3 окт. 2009 г., 22:45

Дали съдбата и мен ще погали?

930 0 3

Животът ми е омагьосан кръг

и в него се въртя обезумяла.

Където ида ми подлагат прът

и срещам само болка и раздяла.

 

Събуждам се с надежда всеки ден,

но после съм отново обезверена,

защото светът е зъл и студен...

човешка злоба, нечовешки студена!

 

Все пак вярвам в светлия час,

когато съдбата и мен ще погали.

Неуморно, безкрайно се боря аз

за своите дребни, човешки идеали.

 

Моля се Господ да чуе молбата ми.

Да каже: "Стига, дотук бяха тъжните дни!

Ето ти обич и сила! Ето ръката ми!

По пътя широк напред гордо тръгни!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...