3 oct 2009, 22:45

Дали съдбата и мен ще погали?

  Poesía
935 0 3

Животът ми е омагьосан кръг

и в него се въртя обезумяла.

Където ида ми подлагат прът

и срещам само болка и раздяла.

 

Събуждам се с надежда всеки ден,

но после съм отново обезверена,

защото светът е зъл и студен...

човешка злоба, нечовешки студена!

 

Все пак вярвам в светлия час,

когато съдбата и мен ще погали.

Неуморно, безкрайно се боря аз

за своите дребни, човешки идеали.

 

Моля се Господ да чуе молбата ми.

Да каже: "Стига, дотук бяха тъжните дни!

Ето ти обич и сила! Ето ръката ми!

По пътя широк напред гордо тръгни!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...