Дали съдбата и мен ще погали?
Животът ми е омагьосан кръг
и в него се въртя обезумяла.
Където ида ми подлагат прът
и срещам само болка и раздяла.
Събуждам се с надежда всеки ден,
но после съм отново обезверена,
защото светът е зъл и студен...
човешка злоба, нечовешки студена!
Все пак вярвам в светлия час,
когато съдбата и мен ще погали.
Неуморно, безкрайно се боря аз
за своите дребни, човешки идеали.
Моля се Господ да чуе молбата ми.
Да каже: "Стига, дотук бяха тъжните дни!
Ето ти обич и сила! Ето ръката ми!
По пътя широк напред гордо тръгни!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
