Уютно ли е в моите прегръдки?!
Дали косата ми е огнено око,
помитащо от страст пътеките на топлото ти тяло.
Дали са пръстите ми като твоите –
пулсиращи сърца по мен!
Дали съм пламък, път,
дали съм вяра, че има нежност, радост.
Че има повече от буйна младост!
Дали съм хубост в твоето лице,
омайна лудост, шарено перце
което вятърът донася във дланта ти
и става чисто бяло, щом погали го смехът ти!
Дали мелодия за теб съм,
дето пали с безмълвната си кротост
цветните воали!
Дали море съм или кротък ручей,
жаден за дъхава трева...
Дали съм... но да Съм поисках -
бяла къща с розова пътека,
която чака всеки път, когато се завръщаш
по нея към света!
© Яна Кузманова Все права защищены