29 сент. 2009 г., 13:18

Дали съм

930 0 0

Уютно ли е в моите прегръдки?!

Дали косата ми е огнено око,

помитащо от страст пътеките на топлото ти тяло.

Дали са пръстите ми като твоите –

пулсиращи сърца по мен!

Дали съм пламък, път,

дали съм вяра, че има  нежност, радост.

Че има повече от буйна младост!

Дали съм хубост в твоето лице,

омайна лудост, шарено перце

което вятърът донася във дланта ти

и става чисто бяло, щом погали го смехът ти!

Дали мелодия за теб съм,

дето пали с безмълвната си кротост

цветните воали!

Дали море съм или кротък ручей,

жаден за дъхава трева...

Дали съм... но да Съм поисках -

бяла къща с розова пътека,

която чака всеки път, когато се завръщаш

по нея към света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Кузманова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...