Уютно ли е в моите прегръдки?!

Дали косата ми е огнено око,

помитащо от страст пътеките на топлото ти тяло.

Дали са пръстите ми като твоите –

пулсиращи сърца по мен!

Дали съм пламък, път,

дали съм вяра, че има  нежност, радост.

Че има повече от буйна младост!

Дали съм хубост в твоето лице,

омайна лудост, шарено перце

което вятърът донася във дланта ти

и става чисто бяло, щом погали го смехът ти!

Дали мелодия за теб съм,

дето пали с безмълвната си кротост

цветните воали!

Дали море съм или кротък ручей,

жаден за дъхава трева...

Дали съм... но да Съм поисках -

бяла къща с розова пътека,

която чака всеки път, когато се завръщаш

по нея към света!