Дали заслужавам?
Не се плаша от нищо, когато съм с тебе,
Сгушила тяло във твойте прегръдки,
Пазиш ме, дори и мойта душа,
Вече не тегне във тръпки.
Не виждам почти нищо, когато съм с теб,
Виждам един свят-чист и искрен!
Очите ти мойте звезди са в нощта,
А твойта усмивка- лъчът ми!
Не чувам шум, само топлият глас
Нашепва за искрена обич
Не живея за другите, само за теб,
Само за твойте целувки!
Не чувствам студа, когато съм с теб,
Толкоз много любов ми даряваш,
Че се питам пред Божията майка смирено-
"Богородице, дали заслужавам"?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
