6 дек. 2009 г., 19:39

Даная (1)

2.7K 0 26

Две малки свещи

и отблясъците на Луната

достатъчни за ролята

на светлината

на ложето обгърнато

в милувка от коприна

гола като истина

Тицианова картина

 

ухаеща на амбра

с харизма на богиня

изящна като амфора

фантазия на мъж

една жена преследвана

от своите желания

съвременна Даная

копнееща за дъжд.

  
Себе си намирам  
и бавно приближавам  
ръката си протягам
и нежно я докосвам
потръпваща е цяла
настръхнала и бяла
в очакване на близост
и следващо докосване.
 

Две души обречени

над ложето витаят

две тела красиви

взаимно се желаят.

Много откровеност

излъчва голотата

но и непристъпност

прикриваща душата.

 

За останалото...

знае само светлината

от двете малки свещи

и отблясъците на Луната!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....