Dec 6, 2009, 7:39 PM

Даная (1)

  Poetry » Love
2.7K 0 26

Две малки свещи

и отблясъците на Луната

достатъчни за ролята

на светлината

на ложето обгърнато

в милувка от коприна

гола като истина

Тицианова картина

 

ухаеща на амбра

с харизма на богиня

изящна като амфора

фантазия на мъж

една жена преследвана

от своите желания

съвременна Даная

копнееща за дъжд.

  
Себе си намирам  
и бавно приближавам  
ръката си протягам
и нежно я докосвам
потръпваща е цяла
настръхнала и бяла
в очакване на близост
и следващо докосване.
 

Две души обречени

над ложето витаят

две тела красиви

взаимно се желаят.

Много откровеност

излъчва голотата

но и непристъпност

прикриваща душата.

 

За останалото...

знае само светлината

от двете малки свещи

и отблясъците на Луната!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...