има известна доза свежест по изкачения хълм
докато се пързалят обувките на следобеда
хванал палеца си за ключодържател с розово прасе
и някак си през алуминиевите щори
вниква смисъл за
зад постланото влиза студ от една въртяща се печка
а той ни преследва
и тя ме връща назад все по-назад
толкова колкото не мога да понеса
по нито един денсингфлор
нито една вина
по затворените прозорци
по този начин по който го прави той
все и разказвам истината а тя не вярва
и бърка с пръст в чашата
после го облизва
а аз плача зад завесата
и дори няма следобед а някакви откъслечни думи
аморе
или да изтриеш спомен от сянка
има известна свежест
в купуването на билет за двама
и казва ми да избягаме сега
и аз и вярвам
когато съм точка но когато не съм
забравям шепота после висвам в студа
по-лесно да заминеш за луната
отколкото да стигнеш навреме ъгъла
пред хлебарницата с провесени въжета за
без никакъв последен шанс
стигам
има известна свежест по ръба на чашата
той все още Е
по тротоара на онова събитие
когато валеше из ведро в червения дъждобран
и слънцето някак си забрави да дойде точно когато го чакахме
махай се не знаеш
невъзможно с неизсушени кичури
във всяко едно нещо което бихме си казали
бихме могли да
друг път
може би
© Зорница Николова Все права защищены
AVE