28 окт. 2008 г., 20:37

dancingfloor

702 0 6

има известна доза свежест по изкачения хълм

докато се пързалят обувките на следобеда

хванал палеца си за ключодържател с розово прасе

и някак си през алуминиевите щори

вниква смисъл за

зад постланото влиза студ от една въртяща се печка

а той ни преследва

и тя ме връща назад все по-назад

толкова колкото не мога да понеса

по нито един денсингфлор

нито една вина

по затворените прозорци

по този начин по който го прави той

все и разказвам истината а тя не вярва

и бърка с пръст в чашата

после го облизва

а аз плача зад завесата

и дори няма следобед а някакви откъслечни думи

аморе

или да изтриеш спомен от сянка

има известна свежест

в купуването на билет за двама

и казва ми да избягаме сега

и аз и вярвам

когато съм точка но когато не съм

забравям шепота после висвам в студа

по-лесно да заминеш за луната

отколкото да стигнеш навреме ъгъла

пред хлебарницата с провесени въжета за

без никакъв последен шанс

стигам

има известна свежест по ръба на чашата

той все още Е

по тротоара на онова събитие

когато валеше из ведро в червения дъждобран

и слънцето някак си забрави да дойде точно когато го чакахме

махай се не знаеш

невъзможно с неизсушени кичури

във всяко едно нещо което бихме си казали

бихме могли да

друг път

може би

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...