28.10.2008 г., 20:37

dancingfloor

701 0 6

има известна доза свежест по изкачения хълм

докато се пързалят обувките на следобеда

хванал палеца си за ключодържател с розово прасе

и някак си през алуминиевите щори

вниква смисъл за

зад постланото влиза студ от една въртяща се печка

а той ни преследва

и тя ме връща назад все по-назад

толкова колкото не мога да понеса

по нито един денсингфлор

нито една вина

по затворените прозорци

по този начин по който го прави той

все и разказвам истината а тя не вярва

и бърка с пръст в чашата

после го облизва

а аз плача зад завесата

и дори няма следобед а някакви откъслечни думи

аморе

или да изтриеш спомен от сянка

има известна свежест

в купуването на билет за двама

и казва ми да избягаме сега

и аз и вярвам

когато съм точка но когато не съм

забравям шепота после висвам в студа

по-лесно да заминеш за луната

отколкото да стигнеш навреме ъгъла

пред хлебарницата с провесени въжета за

без никакъв последен шанс

стигам

има известна свежест по ръба на чашата

той все още Е

по тротоара на онова събитие

когато валеше из ведро в червения дъждобран

и слънцето някак си забрави да дойде точно когато го чакахме

махай се не знаеш

невъзможно с неизсушени кичури

във всяко едно нещо което бихме си казали

бихме могли да

друг път

може би

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...