dressy (Зорница Николова)
218 595
28.10.2008 г., 20:37 ч.

dancingfloor 

  Поезия » Друга
508 0 6

има известна доза свежест по изкачения хълм

докато се пързалят обувките на следобеда

хванал палеца си за ключодържател с розово прасе

и някак си през алуминиевите щори

вниква смисъл за

зад постланото влиза студ от една въртяща се печка

а той ни преследва

и тя ме връща назад все по-назад

толкова колкото не мога да понеса

по нито един денсингфлор

нито една вина

по затворените прозорци

по този начин по който го прави той

все и разказвам истината а тя не вярва

и бърка с пръст в чашата

после го облизва

а аз плача зад завесата

и дори няма следобед а някакви откъслечни думи

аморе

или да изтриеш спомен от сянка

има известна свежест

в купуването на билет за двама

и казва ми да избягаме сега

и аз и вярвам

когато съм точка но когато не съм

забравям шепота после висвам в студа

по-лесно да заминеш за луната

отколкото да стигнеш навреме ъгъла

пред хлебарницата с провесени въжета за

без никакъв последен шанс

стигам

има известна свежест по ръба на чашата

той все още Е

по тротоара на онова събитие

когато валеше из ведро в червения дъждобран

и слънцето някак си забрави да дойде точно когато го чакахме

махай се не знаеш

невъзможно с неизсушени кичури

във всяко едно нещо което бихме си казали

бихме могли да

друг път

може би

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??