23 янв. 2020 г., 12:03

Дано и аз

617 0 2

Безкръвни пулсират вените

 

на моята Родина.

 

Проплакаха родените,

 

мечтата се спомина.

 

 

Жажда мъчи тленните,

 

пустинята оттук премина.

 

Оставиха ранените,

 

смъртта не ги размина.

 

 

Овцете тъжно блеят

 

за своите рожби,

 

след Гергьовден...

 

И за невъзможният Великден!

 

 

Безкръвни, уморени, неспокойни...

 

Моята Родина!

 

Идат самуиловите войни!

 

Дано и аз да се спомина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...