Дано и аз
Безкръвни пулсират вените
на моята Родина.
Проплакаха родените,
мечтата се спомина.
Жажда мъчи тленните,
пустинята оттук премина.
Оставиха ранените,
смъртта не ги размина.
Овцете тъжно блеят
за своите рожби,
след Гергьовден...
И за невъзможният Великден!
Безкръвни, уморени, неспокойни...
Моята Родина!
Идат самуиловите войни!
Дано и аз да се спомина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены