23.01.2020 г., 12:03

Дано и аз

614 0 2

Безкръвни пулсират вените

 

на моята Родина.

 

Проплакаха родените,

 

мечтата се спомина.

 

 

Жажда мъчи тленните,

 

пустинята оттук премина.

 

Оставиха ранените,

 

смъртта не ги размина.

 

 

Овцете тъжно блеят

 

за своите рожби,

 

след Гергьовден...

 

И за невъзможният Великден!

 

 

Безкръвни, уморени, неспокойни...

 

Моята Родина!

 

Идат самуиловите войни!

 

Дано и аз да се спомина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...