23.01.2020 г., 12:03 ч.

Дано и аз 

  Поезия » Философска
381 0 2

Безкръвни пулсират вените

 

на моята Родина.

 

Проплакаха родените,

 

мечтата се спомина.

 

 

Жажда мъчи тленните,

 

пустинята оттук премина.

 

Оставиха ранените,

 

смъртта не ги размина.

 

 

Овцете тъжно блеят

 

за своите рожби,

 

след Гергьовден...

 

И за невъзможният Великден!

 

 

Безкръвни, уморени, неспокойни...

 

Моята Родина!

 

Идат самуиловите войни!

 

Дано и аз да се спомина!

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??