29 февр. 2008 г., 14:53

Дано ме разбереш

1.8K 1 16
Добър вечер, лудост моя,
белязала света ми цял,
похлопах на вратата твоя,
но казаха, че си заспал.

Излъгаха ме пак, но нищо -
аз свикнах с вечния ти сън.
Поне отвориха - това е нещо,
напоследък дълго чакам вън.

Защо те крият - не разбирам,
а сигурно и те самите...
Спечелиха... ще си отивам
преди да потекат сълзите.

Аз само исках да ти кажа,
че днес за друго съм дошла -
дойдох от теб да се откажа
и от собствената си душа.

На прага ти оставям всичко-
вземи сълзите ми и моя смях,
сърцето ми що мрази и обича,
ръцете ми посипани със прах.

Оставям ти последните си думи
и въздухът от белите ми дробове,
оставям и годините безумни
да пазят твоя дом от страхове.

Да, мъничко претрупано тук стана,
но всъщност, ако искаш сутринта,
когато мене вече ще ме няма,
затрупай всичко в голата земя...

Сега е късно, ти си позаспал,
макар и зад пердетата надничащ...
Моля се, дано да си разбрал
поне сега какво е да обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • просълзих се!поздрави за страхотния стих!
  • и мен ме разплака такава сила блика от всичките ти произведения направо ме запленяват
  • Всеки път като те чета и успяваш да докоснеш сърцето ми - наистина си много добра! Поздравления!
  • Много благодаря на всичкиСпециално на Ванеса.Благодаря ти!!!
  • Затрогващо е! Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...