29.02.2008 г., 14:53

Дано ме разбереш

1.8K 1 16
Добър вечер, лудост моя,
белязала света ми цял,
похлопах на вратата твоя,
но казаха, че си заспал.

Излъгаха ме пак, но нищо -
аз свикнах с вечния ти сън.
Поне отвориха - това е нещо,
напоследък дълго чакам вън.

Защо те крият - не разбирам,
а сигурно и те самите...
Спечелиха... ще си отивам
преди да потекат сълзите.

Аз само исках да ти кажа,
че днес за друго съм дошла -
дойдох от теб да се откажа
и от собствената си душа.

На прага ти оставям всичко-
вземи сълзите ми и моя смях,
сърцето ми що мрази и обича,
ръцете ми посипани със прах.

Оставям ти последните си думи
и въздухът от белите ми дробове,
оставям и годините безумни
да пазят твоя дом от страхове.

Да, мъничко претрупано тук стана,
но всъщност, ако искаш сутринта,
когато мене вече ще ме няма,
затрупай всичко в голата земя...

Сега е късно, ти си позаспал,
макар и зад пердетата надничащ...
Моля се, дано да си разбрал
поне сега какво е да обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • просълзих се!поздрави за страхотния стих!
  • и мен ме разплака такава сила блика от всичките ти произведения направо ме запленяват
  • Всеки път като те чета и успяваш да докоснеш сърцето ми - наистина си много добра! Поздравления!
  • Много благодаря на всичкиСпециално на Ванеса.Благодаря ти!!!
  • Затрогващо е! Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...