Дано ме разбереш
Добър вечер, лудост моя,
белязала света ми цял,
похлопах на вратата твоя,
но казаха, че си заспал.
Излъгаха ме пак, но нищо -
аз свикнах с вечния ти сън.
Поне отвориха - това е нещо,
напоследък дълго чакам вън.
Защо те крият - не разбирам,
а сигурно и те самите...
Спечелиха... ще си отивам
преди да потекат сълзите.
Аз само исках да ти кажа,
че днес за друго съм дошла -
дойдох от теб да се откажа
и от собствената си душа.
На прага ти оставям всичко-
вземи сълзите ми и моя смях,
сърцето ми що мрази и обича,
ръцете ми посипани със прах.
Оставям ти последните си думи
и въздухът от белите ми дробове,
оставям и годините безумни
да пазят твоя дом от страхове.
Да, мъничко претрупано тук стана,
но всъщност, ако искаш сутринта,
когато мене вече ще ме няма,
затрупай всичко в голата земя...
Сега е късно, ти си позаспал,
макар и зад пердетата надничащ...
Моля се, дано да си разбрал
поне сега какво е да обичаш.
белязала света ми цял,
похлопах на вратата твоя,
но казаха, че си заспал.
Излъгаха ме пак, но нищо -
аз свикнах с вечния ти сън.
Поне отвориха - това е нещо,
напоследък дълго чакам вън.
Защо те крият - не разбирам,
а сигурно и те самите...
Спечелиха... ще си отивам
преди да потекат сълзите.
Аз само исках да ти кажа,
че днес за друго съм дошла -
дойдох от теб да се откажа
и от собствената си душа.
На прага ти оставям всичко-
вземи сълзите ми и моя смях,
сърцето ми що мрази и обича,
ръцете ми посипани със прах.
Оставям ти последните си думи
и въздухът от белите ми дробове,
оставям и годините безумни
да пазят твоя дом от страхове.
Да, мъничко претрупано тук стана,
но всъщност, ако искаш сутринта,
когато мене вече ще ме няма,
затрупай всичко в голата земя...
Сега е късно, ти си позаспал,
макар и зад пердетата надничащ...
Моля се, дано да си разбрал
поне сега какво е да обичаш.
© Васка Мадарова All rights reserved.
Специално на Ванеса.Благодаря ти!!!