1 февр. 2008 г., 15:20

Дано ни срещне някога любовта!

843 0 12
По навик заключих вратата,
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна
и до изгрев звезди да броя.
Някой каза - били са безбройни,
убедих се сега и сама.
И твоето дете те чака,
помниш ли? Имаш дъщеря!
Беше малка, но вече порасна,
уж дете, а е на двайсет и една.
Побелях вече и силно усещам
как изплъзва се нашата мечта.
Мой ветропоказател някога беше,
с теб щяхме да преобърнем света.
Синът ти ли? Вече не помни –
какво обеща му в онзи ден.
Добре е. С учителите спори.
По всичко прилича на мен.
При мен? Не липсват ухажори,
безлични и скучни мъже.
Не познават, дори не опитват
да докоснат моето сърце.
Това е от нас. Липсваш на всички.
Дано си щастлив, където си сега.
Почивай в мир. Обичам те, любими.
И дано ни срещне някога любовта.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...