Дано ни срещне някога любовта!
По навик заключих вратата,
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна
и до изгрев звезди да броя.
Някой каза - били са безбройни,
убедих се сега и сама.
И твоето дете те чака,
помниш ли? Имаш дъщеря!
Беше малка, но вече порасна,
уж дете, а е на двайсет и една.
Побелях вече и силно усещам
как изплъзва се нашата мечта.
Мой ветропоказател някога беше,
с теб щяхме да преобърнем света.
Синът ти ли? Вече не помни –
какво обеща му в онзи ден.
Добре е. С учителите спори.
По всичко прилича на мен.
При мен? Не липсват ухажори,
безлични и скучни мъже.
Не познават, дори не опитват
да докоснат моето сърце.
Това е от нас. Липсваш на всички.
Дано си щастлив, където си сега.
Почивай в мир. Обичам те, любими.
И дано ни срещне някога любовта.
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна
и до изгрев звезди да броя.
Някой каза - били са безбройни,
убедих се сега и сама.
И твоето дете те чака,
помниш ли? Имаш дъщеря!
Беше малка, но вече порасна,
уж дете, а е на двайсет и една.
Побелях вече и силно усещам
как изплъзва се нашата мечта.
Мой ветропоказател някога беше,
с теб щяхме да преобърнем света.
Синът ти ли? Вече не помни –
какво обеща му в онзи ден.
Добре е. С учителите спори.
По всичко прилича на мен.
При мен? Не липсват ухажори,
безлични и скучни мъже.
Не познават, дори не опитват
да докоснат моето сърце.
Това е от нас. Липсваш на всички.
Дано си щастлив, където си сега.
Почивай в мир. Обичам те, любими.
И дано ни срещне някога любовта.
© Ванина All rights reserved.
